Тленните останки на Борис III са изгорени!

Работници под командата на Мирчо Спасов и Димитър Гръбчев изкопали ковчега с тялото на монарха.

„Ретро" откри Харизан Харизанов, бивш техник озеленител от резиденциите „Врана" и „Бояна", работил дълги години в така наречените „Особени имоти"-звено от бившето УБО (Управлението за безопасност и охрана). След уволнението си от казармата, на 17 март 1954 г., Харизанов постъпва на работа в двореца „Врана", тогавашна резиденция на министър-председателя и генерален секретар на БКП Вълко Червен-ков. Години наред - чак до 1964 г., той отговаря за парка и озеленяването на двореца, днешен дом на бившия премиер Симеон Сакскобургготски.

Какви бяха вашите задължения във „Врана", г-н Харизанов?

- Заедно с колегите ми се грижехме за парка към двореца. Когато постъпих на работа, стопанин на резиденцията беше Вълко Червенков - там той живееше със семейството си. Запомнил съм го как се разхожда с дебел бастун из алеите на парка - той беше строг и мълчалив - никак не обичаше да се среща с нас, работниците по озеленяването. Веднъж бай Вълко видя паднали листа от чинар в шадравана пред двореца - направи забележка на охраната. Веднага едно от моите момичета градинарки, както си беше с литак (носията й от Радомирско), влезе в шадравана и обра листата.

Паркът се охраняваше много здраво от създаденото вече УБО. След това Червенков се изнесе от "Врана" и отиде да живее в национализираната вила на бившия банкер Атанас Буров, която се води днес вила №5 в района на резиденция "Бояна".

- Кои други известни личности идваха във "Врана"?

- След 1955 г. резиденцията се използваше главно за настаняването на чужди гости и делегации. През времето, когато дворецът беше свободен от гости, на почивка тук пристигаше съпругата на Георги Димитров -баба Роза (така й викахме ние от персонала на „Врана").

Роза Димитрова винаги беше със сина си Бойко и едно корейско момиченце, което

бяха осиновили.

- В парка на двореца е бил параклисът с погребаното тяло на Борис III? Как се стигна до разрушаването му и каква е съдбата на тленните останки на царя?

- Когато аз постъпих на работа в стопанството на „Врана", параклисът вече бе разрушен и през пролетта на 1954 г. се разчистваха неговите останки, а мястото бе затревено.

Години по-късно един мой бивш колега ми разкри тайната на това злодеяние.

През 1953 г. е било решено от правителството тленните останки на царя да се премахнат.

Задачата се възлага на току-що назначения началник на УБО полк. Димитър Гръбчев и друг известен офицер от МВР - полк. Мирчо Спасов.

След Априлския пленум през 1956 г. и двамата станаха генерали. Изпълнението на заповедта се е забавило и чак през лютата зима на 1953-та е бил извикан бомбаджия - някой си капитан Димитров, за да разруши царския параклис. А за разкопаването на гроба и изваждането на ковчега били подбрани няколко души от парковите работници.

Когато вадили саркофага на Борис, всичко било подгизнало във вода - от късните есенни дъждове, а и паркът на "Врана" е мочурлив, защото река Искър е близко.

Единият край на ковчега опрял в основите на параклиса и не искал да мръдне. Извикали на помощ каруцаря от стопанството - той завързал със здрави въжета ковчега за каруцата, катърите задърпали и успели да го измъкнат. В това време капакът на ковчега изхвръкнал настрани - работниците видели, че тялото на царя е запазено, но от водата малко подпухнало и миришело силно. Досетили се, че царят е бил балсамиран преди погребението.

Операцията била наблюдавана от началниците на държавна сигурност - те се приближили да видят какво има в ковчега, но силната миризма ги накарала да се отдалечат. За да продължи събарянето на параклиса, началниците заповядали ковчега с царското тяло да Се изнесе на 50-60 м настрани, близо до алпинеума. Това е до т.нар. къщичка на Георги Димитров - разправяха, че той обичал да си почива там. Започнало да се стъмва и така приключил първият ден на "гробарите" - работниците си тръгнали за къщи след строга заповед да не разказват нищо - нито на колегите си, нито на жените си.

- А какво се случило после?

- На другата сутрин, когато дошли на работа, парковите работници се изненадали, че ковчегът с тялото на царя стои още на същото място, където го оставили. Наоколо се мяркали хора от УБО. В този момент пристигнал един лекотоварен пикап "Мерцедес" - от него слязъл важен „шофьор", когото работниците не познавали. Направило им впечатление, че всички от охраната се отнасят със страхопочитание към "шофьора". Непознатият се приближил до ковчега, но силната миризма на разложеното царско тяло го накарала да се върне. Известно време охраната и "шофорът" се съвещавали какво да правят. Накрая решили някой да изтича до двореца и да донесе каквито намери парфюми, одеколони, с които да неутрализират вонята.

След като напръскали царския ковчег, заповядали на работниците да го натоварят в мерцедеса. "Шофьорът" седнал зад волана и отпрашил към София. По думите на моя колега, чието име съм се заклел да пазя в тайна, тялото на царя е било кремирано още същия ден, т.е. изгорено.

- Какво ви кара да вярвате, че разказаната версия от вашия колега от "Врана" е правдоподобна?

- Вече съм сигурен в това колегата, който ми разказа тази история, я пазеше в тайна десетилетия наред. Страхуваше се, защото истината за съдбата на царските тленни останки можеше да му обърне живота. Освен това и много от официалните историци смятат, че „тленните останки са натоварени на камион и откарани в неизвестна посока". Може би това развитие на нещата е по-добро за покойника. С кремирането (изгарянето) на тленните останки на цар Борис III той намери вечен покой. Бог да го прости, вечна му памет.